Нинослав, ти си от Сърбия. Разкажи ни малко повече за себе си и твоя път към фотографията. Как започна всичко?
Започнах да се занимавам с фотография в гимназията. Като ентусиаст и аматьор. Снимах природа и хора, различни интересни за мен неща и често експериментирах. След като се развих като фотограф, започнах да снимам за вестници в горящото политическо време на 90-те, а в свободното време любителски снимах модели. Малко под влиянието на Хелмут Нютон, малко под влиянието на pin up стила. По това време бях под силното влияние на френското списание Photo, в което публикуваха най-известните световни фотографи, предимно модни. Там видях отлични български модни фотографи, участващи в едно от най-популярните състезания - Photo Concours Amateurs – Темелко Темелков, Енчо Найденов и други...
Кое насочи професионалното ти развитие към сватбената фотография?
Започнах да се занимавам със сватбена фотография воден от желанието да намеря средства за модната фотография, да направя студио и да си купя добро оборудване. Мина време, но така и не се върнах в модата, и затова много съжалявам. Дори преди 6 години завърших обучението си по модна фотография в Милано, в Италианския институт по фотография, но прецених, че в моя град няма възможности за сериозно развитие с модна фотография.
От къде черпиш енергия и вдъхновение?
Обичам работата, която върша и правя само това, в което вярвам. Ето защо имам енергия. Винаги ме вдъхновяват по-добри фотографи от мен, както и снимките, които съм видял, а не съм направил.
Кое е най-силното ти качество, което ти помага в работата?
Това че съм перфекционист и никога не съм доволен от това, което съм направил. Това хем ми помага, хем ме стресира.
Как определяш нивото на фотографията в Сърбия? Има ли много фотографи, които се развиват професионално? Имате ли подобен конкурс?
Нивото на фотографията в Сърбия винаги е било високо, но нивото на сватбената фотография не е такова. През последните години малко се промени и има отлични фотографи, но нямаме подобни конкурси и състезания. Също така, много важни са и семинарите и курсовете.
Поемаш ангажименти за заснемане на сватби в цял свят. Кои са най-големите предизвикателства, когато отиваш да снимаш сватба на непознато място, с различна култура?
Снимам сватби в цяла Европа, както и в Индия и точно индийските сватби са най-голямото предизвикателство за мен. Изцяло непозната за мен култура, за която е важно да се информирам предварително. Какви са техните обичаи и как протича организацията на сватбата. Кой е типа фотография, която харесват. Чрез моята фотография обичам да показвам начина, по който европейците ги виждат, запазвайки техните обичаи - твърде много близост, допир, нежност често не се показва публично в тяхната култура, така че начина на снимане е различен. Разбира се, много от тях е невъзможно да се снимат, защото индийците са напълно неорганизирани и са много хаотични. За онази част, която беше най-важна за мен - те дори не ме информираха – за рисуването на ръцете, и много съжалявам.
Кой е твоят вдъхновител във фотографията?
Фотографията ми е вдъхновена от модни фотографи, предимно Хелмут Нютон, Марио Тестино, Жанлуп Зиф, Питър Линдберг и Темелко Темелков. Що се отнася до сватбените фотографи, аз се интересувам най-много от Кафа Лиу в момента. Стилът, от който съм много повлиян е стилът на италианския репортаж и по този начин снимам и сватбите.
Има ли конкретна снимка, с която се гордееш най-много?
Снимката, с която се гордея най-много, е тази, която предстои да бъде направена. Това ме кара да продължа напред.
Колко често се случва клиенти да ти дадат творческата свободата да създаваш или в повечето случаи те определят рамките до които да се простираш?
Творческата свобода се определя повече от самата сватба, т.е. нейната организация. Всеки, който ме наема, знае какво може да очаква и аз имам свободата да бъда креативен, разбира се, в споменатите рамки.
Кой е проектът, който мечтаеш да осъществиш?
Едиториал за известни италиански модни къщи - в типична италианска обстановка.
Снимаш ли за удоволствие? Какво?
Често пътувам и никъде не ходя без оборудването. Обичам да снимам архитектура, пейзажи, необичайни култури ... Любимото време за снимане е моят син час.
Каква е ролята, която фотографът има в обществото?
Ролята на фотографът в обществото е като на всеки художник или творец в сферата на културата - да образова обществото със своята работа и да създаде културно богатство на страната, да направи обществото по-добро, а страната по-красиво място за живеене. Така че, преди всичко, естетическа и образователна роля.
Когато оценяваш дадена фотография кое първо приковава вниманието ти?
Има няколко аспекта, които са важни при оценката на снимките. Светлина, композиция, автентичен стил, динамика, цветове, ритми ... Когато става въпрос за сватбена фотография, има и един много важен аспект, създаден от античните скулптори – фигурата на тялото, където трябва да подчертаваме красотата му, като същевременно запазваме естествеността. С помощта на светлината като елемент на изразяване, му придаваме форма, а чрез познаване на анатомията и правилата за позиране, го правим по-красиво и естествено.
Какво е по-важно за теб настроението и историята зад образите или техническото съвършенство?
Техническите предпоставки са просто основа, която не означава нищо без най-важната част от камерата - тази зад камерата. Всичко е в главата на този, който прави снимки - идеята, стилът, изкуството на разказване, усещането за детайлите, специфичната гледна точка, атмосферата, спонтанността и най-важното - емоциите ... Устройството не означава нищо, ако човекът, който го използва, няма талант, нито достатъчно познания.
Какво те мотивира да приемеш предложението ни да си част от журито, което ще оценява участниците в годишния фотографски конкурс?
Мотивиран съм да работя за насърчаване на фотографията като средство, което дава възможност на твореца да се изразява по творчески начин и дори да създаде нещо, което може да бъде изкуство. За да могат другите да оценят това, което правим, ние трябва да го разбираме, но също и да образоваме другите да разбират от фотография.
Защо смяташ, че трябва да има такъв конкурс?
Конкурсите са много важни за всеки, който иска да популяризира бизнеса си. Наградите ни помагат да достигнем нови клиенти, но те са преди всичко потвърждение на ценността на това, което правим, и на нас като художник. Най-големите фотографи в света са членове на професионални асоциации и състезатели, които дават голям тласък на техния бизнес, защото фотографията по този начин е малко удоволствие и много бизнес.