BLOG

Интервю с Енчо Найденов

Какво за теб е фотографията? Какво беше в началото, какво е сега?

Средство да показвам на другите, това което аз харесвам или ми е интересно. Фотографията винаги е била начин да се изразявам или да споделям красивото около нас.

От къде черпиш енергия и вдъхновение?

От сродни изкуства – най-вече филми и музика. При филмите голямо количество хора участват в създаването на крайното изображение, така че ти се учиш от колективното знание на голям брой професионалисти. А музиката създава емоция и настроение, отделно че тя има много сходни черти с фотографията, като изразни средства като гама, дълбочина, вертикал и т.н. Но това е цяла друга тема.

Има ли конкретна снимка, с която се гордееш най-много?

Повечето ми снимки са свързани с нещо и носят определена емоция или спомен. Има такива, които считам за мои малки постижения, било то технически или съдържателни. На всеки етап е имало снимка или снимки, с които съм се гордял. Дори и да не са били нещо особено. Важното е човек да не спира и да повишава корективите си.

Какво насочи твоето развитие към комерсиалната фотография?

Винаги ми е харесвало да снимам нещо конкретно, или по идея, която да бъде изпълнена точно. Комерсиалната работа (особено за големи клиенти) изисква точност, коректност, професионализъм и колкото може повече всякакви знания – не само фотографски. Знания по маркетинг и реклама също много помагат. Като цяло рекламната комерсиална фотография е сложна и комплексна услуга.

Кое е най-силното ти  качество, което ти помага в работата?

Може би, че съм упорит. И винаги се старая да се вършат нещата правилно – тоест с минимум усилие за максимален резултат. Не обичам да се захващам с неизмислени или непрофесионално подготвени неща.

Имаш ли любим фотограф?

Много са, комерсиални и не. Както и оператори. Всяка година се появяват нови хора, които стават все по-добри. Изобщо конкуренцията във фотографията расте всеки ден. Колко по-достъпна става техниката и технологиите – толкова повече добри снимки ще виждаме. Изобщо в момента пречката пред всеки не е камерата, а собствените му умения и вкус.

Колко често се случва клиенти да ти дадат творческата свободата да създаваш или в повечето случаи те определят рамките до които да се простираш?

Това с рамката е доста сложно. Когато говорим за комерсиален проект за голям клиент идеите се обсъждат от много хора на много нива. Никога не е въпрос на един човек. И всеки по веригата допринася със своите умения за крайния продукт. Идеалистично е да се мисли, че на терен на някой му идва гениална коренно различна идея и тя става ключовата визия. Би могло, но е малко вероятно.

Преподаваш фотография. Кое е най-голямото предизвикателство като лектор?

Как да разкажа това което знам и да ме разберат. С всяка изминала година общата култура и знания на новите студенти са по-ниски. Не знаят какво е Питагорова теорема, или не могат да умножават. Ще кажете, че това не е важно за фотограф – но да не знаеш едно име на български или чужд фотограф – това вече не е нормално. Подобна картина се наблюдава и сред бъдещите оператори – много малко имена могат да назоват. Ето пример – дадох на студент от 1ви курс да направи списък с най-награждаваните с Оскар оператори. В неговия списък 30% от имената бяха на режисьори. 

Кой е проектът, който мечтаеш да осъществиш?  

Аз обичам големите постановки, сложното осветление, много хора и т.н. Снимал съм такива и се надявам и за напред да снимам пак мащабни неща.

Снимаш ли за удоволствие? Какво?

Да снимам, най-вече хора. Понякога и пейзажи , градска среда. Но хората са ми по-интересни, заради емоцията и въздействието. Все повече харесвам напълно естествените портрети. Мисля, че всички се уморихме от яки гримове, прически, излъскана кожа и безизразни погледи. Вече всеки може да изглади едно лице (до неузнаваемост) или да размаже фона до сливане с предния план. Това не е интересно. Но емоцията е.

Спомняш ли си най-комичния момент в твоята работа?

Винаги разказвам един случай, когато снимахме за списание ЕВА, на Трейшън клифс. Бяха нощни снимки, ползвахме агрегати за ток. Бяхме далече от всичко и пренасяхме цялата техника с голф колички. Към края на втората нощ, започна да свършва бензина на единия агрегат (лош разчет на горивото). Бензиностанцията много далече. Но аз бях забелязал, че там имаха една бензинова голф количка. И в 4 часа сутринта на рецепцията се получава следното обаждане. Извинете, къде ви е бензиновата голф количка, ако може да й източим бензина?

Каква е ролята, която фотографът има в обществото?

Каквато е на повечето хора на изкуството, да показва красивото или лошото, да образова хората, да създава вкус.

Когато оценяваш дадена фотография кое първо приковава вниманието ти?

Има ли послание – емоционално или информационно. Ако няма – не ми е интересна.

Какво е по-важно за теб настроението и историята зад образите или техническото съвършенство?

Както казах техниката в момента е на много високо ниво (от години е така). Така че да направиш технически годна снимка не е никакъв проблем и не е интересно. Съдържанието е важно.

Какво те мотивира да приемеш предложението ни да си част от журито, което ще оценява участниците в годишния фотографски конкурс?

Надавам се да видя нови фотографи, свежи идеи, запомнящи се кадри. Фотография с интересно и емоционално съдържание.

Какво ще кажеш на хората, които все още изпитват колебания дали да се регистрират в конкурса?

Всеки сам за себе си решава дали да участва или не. Но е хубаво от време на време всички ние да поглеждаме къде сме и какво правим. Това не става с безплатни лайкове от приятели и познати във ФБ или Инстаграм. Ако направят всеки лайк да струва по 1 лев например, много бързо всеки ще си намери мястото. Отделно, че когато видиш твоите снимки наредени до други на същата тема, много ясно се вижда коя снимка става запомняща се или интересна.

снимка: Ивайло Петров

MORE BLOG ARTICLES

Интервю с Георги Неделчев
06.12.2018 г.
За мен фотографията е начин на живот, мироглед. Тя не приключва с края на работното време. Постоянно наблюдавам и си композирам, анализирам...
Интервю с Вили Тодорова
28.01.2019 г.
Бих нарекла своето изкуство начин да изживея живота си по различен и индивидуален начин. Чрез силното въздействие на черно-белите фотографии искам да пресъздам своите емоции и чувства и по този начин да се усети онова състояние на обекта, което заснето и представено по подходящ начин, го превръща в произведение на изкуството.
Интервю с Дилян Марков
08.02.2019 г.
В началото фотографията за мен беше всичко. Започнах да се опитвам да работя фотография. Направих първото си студио. Работехме в много интересни години. Тогава фотографията прохождаше, медиите се развиваха. Излизаха много списания. Имаше много възможности фотографиите да се публикуват и показват. Началото беше бум. Големият проблем беше техниката. В България не се продаваха много фотоапарати, нямаше избор и беше трудно да се намери професионална техника. Едно от сериозните предизвикателства за нас беше как да осъществим идеите си, които имаме, без техника. С годините този проблем се преодоля. Бяхме група от 8-10 фотографи в София.