Какво за теб е фотографията? Какво беше в началото, какво е сега?
За мен фотографията е начин на живот, мироглед. Тя не приключва с края на работното време. Постоянно наблюдавам и си композирам, анализирам...
От къде черпиш енергия и вдъхновение?
Енергия ли? Че аз съм си енергичен тип :) Движи ме напред желанието ми да не остане нещо вътре в мен неизказано. Да правя нещата още по-добре, още по-въздействащи, още по-усъвършенствани. Вдъхновение черпя буквално отвсякъде и по всяко време. Творческият процес е непредвидима величина.
Понякога идеите се генерират от наглед ежедневни и прозаични неща... Детайл, жест, комбинация от предмети в съчетание с конкретно настроение или конкретна част от денонощието. Неслучайно Лев Николаевич Толстой е спял с очила. Ако се събуди внезапно с конкретна идея в главата, тутакси да си я запише!
Има ли конкретна снимка, с която се гордееш най-много?
Нямам конкретна снимка, с която да се гордея най-много. Може би следващата?
Какво насочи твоето развитие към студийната фотография?
От 1990 г. до 1995 г. работих като фоторепортер. Снимах основно рок концерти. Отначало това ме задоволяваше, но дойде момент, в който усетих нужда от развитие. Силно бях привлечен от студийните снимки, които виждах. Някои бяха наистина добри! Интуитивно разбрах, че в студио ще мога да контролирам ситуацията 100%. Нещо, което е невъзможно при репортерската работа. В студио не зависиш толкова от ситуация, момент и случайност. Там веднага си проличават истинските ти творчески възможности.
Кое е най-силното ти качество, което ти помага в работата?
Най-силното ми качество, което ми помага в работата, е че не ме мързи и гледам да не си губя времето.
Кой е любимият ти вдъхновител във фотографията?
Любимият ми вдъхновител е Филип Хаусман.
Колко често се случва клиенти да ти дадат творческата свободата да създаваш или в повечето случаи те определят рамките, до които да се простираш?
Интелигентните клиенти ми дават творческа свобода. Рамките ги задават обикновено големите екипи (рекламните агенции), където колективната отговорност се превръща в лична безотговорност. Броят на поръчките, когато мога да разчитам на относителна творческа свобода, е право пропорционален на хората в обществото ни с интелигентност над средната.
Водиш курсове по фотография, кое е най-голямото предивикателство като лектор?
Най-голямото ми предизвикателство като лектор е да представям просто сложните неща.
Кой е проектът, който мечтаеш да осъществиш?
Мечтая да осъществя следващите си три лични проекта, които работя вече повече от 3 години... като остане време. Мечтая да живея в условия, които стимулират креативността ми, и за възможността да осъществявам идеите си.
Спомняш ли си най-комичния момент в твоята работа?
Не си спомням конкретен най-смешен момент. Повечето моменти от работата ми, за щастие, са комични.
Каква е ролята, която фотографът има в обществото?
Ролята на фотографа в обществото е тази, която самото общество му отрежда - в общия случай това е чичко по бански със сламена шапка и фотоапаратче на гърдите, който се провиква: - „Кой ме вика, кой ми чука – фото Мексико е тука!“
Когато оценяваш дадена фотография, кое първо приковава вниманието ти?
Когато оценявам дадена фотография първото, което виждам, е честността на автора.
Какво е по-важно за теб - настроението и историята зад образите или техническото съвършенство?
За мен идеята на автора и техническото съвършенство са еднакво важни в едно произведение на изкуството.
Какво те мотивира да приемеш предложението ни да си част от журито, което ще оценява участниците в Годишния фотографски конкурс?
Приех идеята да съм част от журито на Годишния фотографски конкурс, защото отдавна съм осъзнал, че да подхождаме нихилистично и да се оплакваме пасивно от всичко (това жури е корумпирано и за нищо не става) е неработеща концепция.
Какво ще кажеш на хората, които все още изпитват колебания дали да се регистрират в конкурса?
На хората, които се колебаят дали да участват в конкурса ще им кажа: - Послушайте сърцето си!