Какво за теб е фотографията? Какво беше в началото, какво е сега?
И в началото и сега винаги е била магия.... защото създава илюзия, че спира времето, а на всеки един от нас му се иска да може да го спре.
От къде черпиш енергия и вдъхновение?
От общуването с хората, искрените им емоции, възможността да извадя на повърхостта чувствата им.
Какво насочи професионалното ти развитие към сватбената фотография?
Сватбената фотография е щастлива фотография и ме зарежда положително. Хората искат да имат завинаги едни от най-щастливите си моменти и аз се радвам, че мога да ги уловя.
Кое е най-силното ти качество, което ти помага в работата?
Позитивизма и умението да общувам, умението да решавам на момента различни проблеми.
Имаш ли любим фотограф?
Имам много любими фотографи, не само един, но ще спомена един - учил съм се от английската сватбена фотографка Анабел Уилямс. Не мога да кажа, че ми е любима, но съм и длъжен.
Има ли конкретна снимка, с която се гордееш най-много?
Трудно е да спомена само една... Обичам лирическите отклонения, ще линкна една от любимите ми: https://bonibonev.com/uploadfiles/albums/PDPD5b16c1c81b364/113887.jpg
Колко често се случва клиенти да ти дадат творческата свободата да създаваш или в повечето случаи те определят рамките до които да се простираш?
Никога не поемам ангажименти, ако нямам творческа свобода. Винаги може да има изисквания от един или друг характер, но за определяне на тесни рамки - никога :)
Кой е проектът, който мечтаеш да осъществиш?
Има такъв, но засега не искам да го споделям.
Снимаш ли за удоволствие? Какво?
Снимам стрийт и репортаж с удоволствие и за удоволствие.
Спомняш ли си най-комичния момент в твоята работа?
Имало е много комични моменти... примерно младоженец изнася на ръце булката от ритуална зала, схваща му се кръста и викат лекар да му слага инжекции, булка рита менчето от входа на блока и удря минаваща кола ... много са.
Каква е ролята, която фотографът има в обществото?
Ще е банално ако кажа "око на обществото" :) Ако говорим за сватбения фотограф - боята по мазилката :) Ако обществото е сграда - образованието, медицината, производството са основи, стени, покрив... Ако всичко е наред, можете да се поглезите с една красива декорация. Важно е обаче основите и стените да са здрави и да не се пести от тях ( което за съжаление в България не е така).
Когато оценяваш дадена фотография кое първо приковава вниманието ти?
Спонтанност, искреност, уловен момент, работа със светлина....
Какво е по-важно за теб настроението и историята зад образите или техническото съвършенство?
Техническото съвършенство е красив балон пълен с въздух. Важен е, но съдържанието е по-важно. Така че - настроението и историята, защото те остават в главата на зрителя. Една интересна история може да е написана с грозен почерк и пак е интересна история. Ако е куха и претенциозна си е такава и се забравя, ако ще да е изографисана и със златни букви .
Какво те мотивира да приемеш предложението ни да си част от журито, което ще оценява участниците в годишния фотографски конкурс?
Искам да видя има ли надежда и прогрес или хората са затънали в клишета...
Какво ще кажеш на хората, които все още изпитват колебания дали да се регистрират в конкурса?
Да не забравят, че ако растеш с платформата, растеш стабилно и нищо не губиш...След като водният стълб се вдигне много е трудно да изплуваш от дъното, дори и да искаш:)